Бегачите са известни с това, че са обсебени от цифри – от лични постижения до средна скорост и състезателно тегло. Някои статистически данни за бягането обаче могат да ви учудят.
Една пета от населението не притежава “гена на маратона”.
Маратонът привлича хора с всякакви форми, размери и възможности и вероятно поради това се е затвърдило схващането, че всеки може да бяга, ако тренира правилно. Макар да е вярно, че повечето хора биха могли да бягат маратон, изследванията показват, че 20% от хората са генетично неспособни да изминат маратон за разумно време, дори ако отделят значително време за тренировки.
Изследователи от университета в Лафбъро откриват, че за да се пробяга маратон за добро време, е необходим специфичен набор от гени, който липсва на около една пета от населението. Според проучването тези, които нямат този набор от гени, трудно биха подобрили постиженията си, независимо колко усилено тренират.
Това е така, защото една пета от населението има мускули, които не извличат толкова кислород, колкото бегачите с подходящия генетичен микс, и тежките тренировки могат да намалят способността на организма им да транспортира кислород до мускулите. Според експертите за тези бегачи би било по-добре да увеличат силата и мускулната си тъкан във фитнеса.
Шестстотин и седем поредни маратона е световен рекорд.
Пробягването на маратон обикновено е в списъците на хората, които го завършват, и много от тях казват, че никога повече няма да го направят, но не и Рикардо Абад. Рикардо постави световен рекорд, като пробяга 607 последователни маратона между октомври 2010 г. и май 2012 г., изминавайки невероятните 15 903 мили (или 25 593 км).
Ще си помислите, че това е страхотно, но още по-удивително е, че Рикардо е поставил рекорда си, докато е работил на пълен работен ден в производството и е бягал едновременно. Въпреки натоварения си график Рикардо поставя личен рекорд от 2:46 мин. по време на едно от бяганията си.
Болките в гърдите засягат една трета от жените, които бягат на маратон
Докато мъжете бегачи вече са загрижени за нараняванията, жените бегачки също трябва да вземат предвид влиянието на гърдите си по време на състезание. Изследване, публикувано в British Journal of Sports Medicine, твърди, че една трета от жените, които бягат маратон, страдат от болки в гърдите. В проучването са изследвани тренировките на 1300 души. Жените, подготвящи се да бягат на Лондонския маратон, са установили, че всяка трета от анкетираните е имала болки в гърдите, а всяка шеста е заявила, че болките са възпрепятствали способността им да се упражняват.
Не е неочаквано, че жените с по-големи гърди са били по-склонни да изпитват болка, а спортните сутиени (които са били използвани от 90 % от жените) не са облекчавали непременно проблема. Според проучването дизайнът на спортните сутиени все още трябва да се подобрява. Все пак жените трябва да избират сутиен с максимална опора и периодично да си правят измервания, тъй като повече от 7 Една от всеки десет жени носи неправилен размер сутиен.
Можете да живеете по-дълго, като бягате до 20 мили на седмица
Макар да е широко известно, че джогингът обикновено е полезен за здравето, прекаляването с него може да съкрати продължителността на живота. Според изследователи от Университета на Южна Каролина и Ochsner Health System в Ню Орлиънс тичането максимум 20 мили (близо 32 км) всяка седмица може да ви помогне да живеете по-дълго. Те са разгледали 53 000 души в своето проучване, всички от които в началото са били в добро здраве, и са открили, че при бегачите смъртността е била с 20% по-ниска, отколкото при хората, които не са бягали в рамките на проучването.
Въпреки това, преди всички да станете Форест Гъмп и да тръгнете на път, проучването показва, че 20 мили седмично са ключовата цифра и че бегачите не трябва да надвишават това количество, ако искат да се възползват максимално от предимствата на бягането, удължаващо живота. Проучването установява, че при бегачите, които бягат не повече от 20 мили или не повече от пет пъти седмично, рискът от преждевременна смърт намалява, докато при тези, които бягат по-често и на по-дълги разстояния, рискът е по-висок.